Projection Beyond: Reloaded

Ето че дойде и моето време да отида на пистата в Божурище. За съжаление само като зрител, но привилегирован такъв. Признавам, че не разбирам почти нищо от коли — още повече от тунинговането им. Но все повече хора около мен оценяват изцеждането на двигателя — без допинг (разбирай без нитро). На фотоса горе виждаш днешния победител в клас С. Трудно е да се каже какъв модел е. Затова го наричат Нещото. Лично аз го помислих за Джета, но се оказа Голф. Вероятно някакъв специален. Този автомобил има под капака си над триста коня и всеки един от тях е расов. Снимах возилото преди да стане победител, защото с външния си вид издаваше бруталната си вътрешна красота. Както сам виждаш, капакът е от нещо като картон и е вързан, за да не се вдига. Стърчат тръби и всякакви други глупости. Има решетка под предния номер, която не зная за какво е, а някак ме беше срам да попитам. Истината е, че истинските разбирачи на Божурище са много малко като брой. Всички останали са сеирджии и аграри. Веднага се познават, впрочем. С гъзарските коли, които на вид са уж яки, а под капака няма никой. На пистата между другото имаше страшни мацки — от ония, наконтените, за които на първи прочит се чудиш какво точно правят там, на жегата. Ами просто е — мацките обичат яките коли, а на Божурище яките коли са събрани като на ревю. Извън темата за мацките искам да кажа, че състезанието днес ме впечатли. Някак си въздухът е друг на пистата, някак опияняващо е да слушаш рева на двигателите. И мигом ставаш като малко дете, което обикаля улицата, гледайки витрините, и иска всичко, което е показано на тях. Та, и на мен така — прииска ми се и аз да притежавам такъв метален звяр, в който се насираш от ускорението. Разбира се, вече съм далеч от мисълта, но е хубаво да помечтаеш и за това.

Снимка с лошо качество, защото е направена с телефон и с то с дигиталното му приближение. Снимка на билборд с рекламно послание, което ме впечатли и предизвика у мен смесени чувства. Всъщност джин от евтиния, който никога досега не съм опитвал. Няма и да опитам. (more…)

Но когато 555 направи голото женско тяло - няма да сложа мои голи снимки…

Рядко се вживявам чувствително в неща, от които съм изключително развълнуван. Ако знаеш добре английски, преживей и ти това!

Защо няма Карлсон, с който да споделиш парче шоколадова торта и да се омажеш до ушите?

Нито на покрива, нито по телефона. Вече няма Карлсони…

Това, кака, е щипка — моделирах я лично, с ей тия две ръце и някои други средства. Щипката е нещо като син кит, но от неодушевения свят. Т.е. щипките са на изчезване заради наличието на сушилни, вградени в пералните машини. По много страни вече е забранен оня ориенталски навик да си простираш изпраните дрехи на балкона. Което щеше да е ОК, ако не се налагаше с това да изчезнат щипките. Представяш ли си, че примерно децата на децата ти няма да знаят какво е щипка за пране? Ебати, някак стряскащо звучи…

Докато блуждаех с поглед чух някой да казва, че има три свободни места в колата за разходка. Ние, петимата непознати в мълчаливо пътешествие, случайни мисли и усещания. Онези тесни сенчести пътища с връхлитащи тирове, вятъра, усмивките от ливадите и моментите, когато пътищата просто свършваха. (more…)

Гарата, както знаеш, е място интересно. Някакъв копнеж се таи там, някакви чувства. Специална е и още как — няма две мнения. Специално е и моето отношение към една гара в България и не говоря за тази в София, защото тя е ужасна и мирише. Без майтап. (more…)

Помниш ли Пикси, Дикси и г-н (мистър) Джинкс? Бяха много забавни за времето си, нали? Искрено се радвах, когато им уцелвах излъчванията по телевизията. Днес ти предлагам да се запознаеш с новото включване от семейството котки с това име – г-жа (мисис) Джинкс. По паспорт Хана Дейвидсън, от Манчестър, има котарак (истински, познай как се казва) и прави невероятен ретроспективен IDM, който от няколко години е доста дефицитен като производство – за голямо съжаление. Албумът е наречен The Standoffish Cat, а котето по-долу взех от оригиналната обложка. Дискът се издава от Planet Mu – да се надяваме, че лейбълът ти говори все нещо. Разбира се, няма да те пусна да си тръгнеш без да чуеш някое парче, което може и да ти хареса. За целта се спирам на ”Trigger For A Train Of Thought”. И всичко най-весело от мен.